StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,116
   Потребители: 12,401
   Автори: 4,025
   Коментари: 320,645
   Точки: 2,657,987
   Съобщения: 156,614
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,687

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Самотата убива

              Подариха на децата канарче. Чуден певец! Кръстихме го Пейчо. Купихме му кафез и го сложихме до прозореца в хола. Беше лято и вратата към терасата беше денонощно отворена, а Пейчо пееше ли, пееше. Радостната му, жизнерадостна песен се чуваше на метри от блока. От улицата се чува шум, Пейчо не спира да пее. Ние сме в хола, телевизора работи, приказваме, а Пейчо не млъква. И на него му говорим, и той весело отвръща с приятна, галеща ухото мелодия. Гласът му беше мощен, а аз се питах откъде у това мъничко телце се крие такъв силен глас…
            След време децата заминаха на море, а аз реших да посетя наши роднини на село. Щях да отсъствам само един ден и една нощ…
            На сутринта се приготвих за път. Сложих храна и вода на Пейчо, затворих вратата на хола и заминах. На другия ден се прибрах в ранните часове на следобеда. Посрещна ме страхотна, грозна тишина. Лошо предчувствие сви сърцето ми. Побързах да отида при Пейчо. Милият! Той лежеше  с вдигнати нагоре крачета, целият вдървен. Разплаках се…
            Не усетих кога съседката е влязла. Сложи ръката си на рамото ми и тихичко каза:
            - Не  се чуди!... Пръснало му се е сърчицето от мъка и самота.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Миниатюри
публикувана на: 2014-05-18
прочитания: 275
точки: 24 (виж далите точки)
коментари: 6 (виж коментарите)
препоръчано от: 10 (виж препоръчалите)

Вход