Той и Тя... вървяха в пространството на Света...
Тя: - Здравей, как си Човек?!
- Надявам се, да си наред.
- При мен...?
- Всичко е добре!
Той: - Наред съм, за къде ли...!?
- Пътувам.
Тя: - Защо ли те питам...?!
- Днес те срещнах, знаеш ли?
Той: - И тя пътува...
- При майка си!
Тя: - Вървеше с шапката, но ме отмина!
- Защо?
Той: - Тя се разболя... и там...
Тя: - Знам...!
Той: - Тежко и е!
Тя: - Отмина и ми се усмихна.
- Аз, те гоних, тичах...
Той: - Но, аз вярвам в нея!
- В Камелия, разбира се.
Тя: - После спря и се обърна...
Той: -И малкото... тича, говори...
Тя: - И сега те виждам!
- Господ, те изпрати...!
Той:- Ами, здравей!
- ...на живо!
Прегърнаха се...!
Мълчешком закрачиха, към гарата...
- Ама, ти нали пътуваше...?
- Да, Камелия е силна!
- Хайде! Да вървим...