1.
Съпругата му очакваше първото си дете и не се чувстваше съвсем комфортно. Раждането беше вероятно във всеки следващ момент. Най-добрата ú приятелка пристигаше, за да присъства на щастливото събитие. Затова изпрати него да я посрещне.
(Фотографът дебнеше за удобен момент.)
2.
Той я посрещна на главното шосе. Колата му прехълца и всичките му опити да оправи положението се оказаха безуспешни. А и рядко преминаваше човек в този отдалечен край по селския път… почти толкова тесен, че със сигурност някой би казал: „Пътека”. Реши, че трябва да повика приятел на помощ. Тя нямаше нищо против разходката. Чуруликаха птици, ухаеше на свежест от близката горичка… Ромолеше поточе.
(Фотографът знаеше за романтичната ú душа.)
3.
Той беше възпитан да бъде галантен кавалер. Подаде ú ръка, когато трябваше да премине по гредата, представляваща мостче през рекичката. Тя се усмихна – с кокетност в погледа, която ú бе вродена и игривите ú очи нямаше как да прикрият това.
(Фотографът запечата точно този момент.)
4.
Всички изглеждаха щастливи от шеметните събития, които се заредиха. Малкото съкровище се роди без проблеми и стана точицата, около която се суетяха непрекъснато. Действителността беше станала приказка.
(Фотографът знаеше как да помрачи това.)
5.
Съпругата отвори поредния плик с надпис „Честито!” и от него изпадна снимка – хванати ръце и закачливост в погледа на най-добрата ú приятелка.
(Фотографът беше посял отровното зрънце.)
6.
Възможен извод: Не вярвайте на очите, а на сърцето си.
© Павлина Петрова
ПП Провокирано от онези „фотографи”, които непрекъснато дебнат, за да се зареждат с енергия като се стремят да отровят красивите емоции на щастливите хора. Моля да бъда извинена от всички с професията фотограф, с респект и моето уважение към тях, но мисля става ясно, че визирам злобните дребни душици-наблюдатели около нас.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me