Понякога лягам в тревата
и затварям очи...
Усещам слънцето върху кожата си,
усещам как се извисявам...
Пропътувах хиляди километри,
само със затворени очи...
Излязох извън времето,
не чувах и не виждах нищо,
само спомените ми правиха компания,
само тях виждах и чувах...
Пътищата се преплитаха,
те са безброй,
но аз избрах да следвам само един,
този с едно единствено платно,
този от който няма връщане назад,
този на който се сбъдват всичките ми мечти...
Отварям очи и вече знам,
че тръгна ли,
никога не ще се върна...
(04.01.2012 - Аделина Тодорова)