uFeel.me
Пътечки
Автор: ivanova_ina,  13 март 2012 г. в 09:32 ч.
прочити: 319
Чувството е тягостно и странно. Странно, защото отначало не разбираш от къде идва, откъде лъха на... обреченост. Преминаваш първото село, второто, третото... а то не само остава, а расте, стиска за гърлото и души... Опитваш да определиш причината. Село като село - попорутени къщурки, посъборени дуварчета... обичайна гледка за българските селца, а северозападът не случайно е \"перлата в короната\" на демокрацията ни...
И сняг... Много сняг! По тези места не са виждали снегорини вероятно от социалистическо, но пътищата са... утъпкани. Не може да е от това. Снегът спря да вали преди седмица... Преди седмица... Това е! Изведнъж разбираш - пътечки! Да, просто пътечки! Не от изпадалите керемиди и килнати стобори, а от липсата на пътечки към портичките идва усещането за безнадежност. Повече от половината къщи нямат... пътечки!
Ловците казват, че през зимата гората е книга и по оставените в снега следи, можеш да четеш живота и...
Тези села са книги с бързо увеличаващи се чисто-бели страници...
Има нещо ужасяващо в недокосвания... девствен сняг. Няма деца, които да правят \"снимки\", топки, човеци...
А вече няма и пътечки.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me