StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,704
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,001
   Коментари: 318,227
   Точки: 2,645,700
   Съобщения: 154,989
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,766

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Опашка за топло

Мъж с бяла коса и младежко лице зъзнеше пред магазина.

– Влезте вътре да се стоплите – смили се над него възрастна госпожа, балансираща върху леда с две пълни торби. – Студено е.

– Да, доста е студено – избълва пара от устата си несретникът. – Но не мога да вляза. Благодаря за съчувствието все пак.

– И защо? – поинтересува се госпожата и спря, въпреки че багажът ѝ тежеше. Беше пазарувала от друго място и по задъхания й вид личеше, че иска да се прибере по-скоро. – Защо не може да влезете?

– Защото, мила госпожо, под вентилатора на климатика, където е най-топло, местата са платени и отдавна са заети. Там стоят клошарите. Те не са тъй окаяно бедни хора, както обикновено изглеждат, имат достатъчно пари да си плащат за ложата на отоплението – точно под климатика. А онези до тях виждате ли ги?

Госпожата остави торбите и погледна през стъклото на магазина. Вътре имаше доста хора, тарапаната под и около големия бял климатик беше огромна. Стори ѝ се, че съществува някакъв ред в тази човешка маса, защото никой не се опитваше да избута другия, за да се добере до повече топлина.

– Да, виждам всичко – съобщи жената. – Странно, досега не съм си давала сметка, че тези хора тук просто кибичат. Мислех ги за клиенти на магазина.

– Ами те не кибичат. Отопляват се. И така оцеляват. До ложата на клошарите има пенсионери, те са по-бедни, а най-накрая, където вече не е така топличко, е отредено за инвалиди. Те тук нямат предимство.

– Голяма йерархия, няма що! – възмути се госпожата, вдигна торбите и отпраши с бавната си внимателна походка. Тя мразеше бедността, но повече от нея ненавиждаше реда, който я оправдаваше.

Мъжът с бяла коса и младежко лице чакаше да се освободи място за инвалид. Тези места бяха безплатни и ако имаше късмет, щеше да се постопли вътре вместо да включва радиатора в гарсониерата си. Зъзнеше, духаше в ръцете си и се надяваше.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Миниатюри
публикувана на: 2018-11-30
прочитания: 95
точки: 12 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход