Имам толкова да премълча, че думите ми станаха излишни. Наблюдавам. Ето този - гледам, че е бесен. Крачи, плюе и крещи. А до него - друга, води си детето. В същата градина. Тананика тихом. Иначе мълчи. Ще се срещнат тези образи. Все някога животът ще ги сблъска. Семейство са, все пак. Навън е още лято. А запръска. Кестенът над тях отдавна е настръхнал.
