Пак е мрак...
неясни силуети ,сгушени надничат
защо не мога да повярвам,
че всички те на мен приличат?!

Искат,дебнат,да ме сграбчат
в ледените си ръце,
моята душа да смачкат
като диви зверове.

Грозни,уродливи сенки
бягам-няма вече път...
моля се, дано не падна
и до мене те да спрат.

Спасението-слънцето да видя
надежда за искрица топлина.
До кога ще трябва да се скитам
и в мрака все да се топя!