StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,376
   Потребители: 12,360
   Автори: 3,999
   Коментари: 319,136
   Точки: 2,663,602
   Съобщения: 149,566
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,778

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Лято, ранен следобед

Обичам до омраза тези ранни следобеди през лятото, когато неподвижният въздух, сгорещен и вял, упорито убива всяка жива клетка. Дори врабчетата жадно са отворили човчиците си и с уморени, тромави подскоци подсказват, че сега не е време за нищо. Въргалят се в пепелта на земята, търсят хладина, не я намират и влачат крилете си – безутешни и уплашени.
Сега не е време за нищо. Мухите са по-дразнещи от всякога. Те нямат умора. И все кацат ли кацат - на едно и също място. Хм. Защо точно това правят? Упорито търсят нещо. 
Според тях сега е време за нещо.
Тези следобеди са чаровни по свой начин. Бих казал – по своему, защото повече ми допада, но нали нямаме падежи от доста десетилетия насам. Някои славянски народи си запазиха падежите. И историята покрай тях. И какво от това?
Много ми дреме.
Сега е лято и горещо. Не мога да мисля за много неща. В чара на този следобед търсиш пролука в неподвижния въздух, който властно те обгражда като невидима паяжина, попива те, не го усещаш, а той е в теб. Придобиваш чувството, че се претопяваш в тази паяжина, тя те смуче, твоята доскоро монолитна самостоятелност става чуждо притежание. На въздуха. И на това, което прилича на него.
В такива моменти ти се иска да докажеш непременно на някого, че съществуваш, че още дишаш. И си даваш сметка, че нямаш никакъв аргумент за това.
Няма движения. Мухите се хранят. Вятърът ги носи на крилете си, а те просто смучат – като паяка, като времето, като чувствата. И ако нещо подухне, то не е вятър, а този несръчен опит на брезата отсреща да прибере клоните си, големите, за да се спаси от жегата, да подишат клоните й до есента. Поне до есента. Не падат листа. И птици не пеят. Просто времето капе – така го усещаш и точно сега го усещаш, когато водата изглежда по-примамлива от живота. И по-далечна от него.
Всичко това те принуждава да мислиш. Или да страдаш.
По-добре е да мислиш. И бавно разбираш: няма разлика между мисленето и страданието, когато е причинено от една причина. 
          От една жена.
И няма време, няма паяк, няма запах, нито бреза. Всичко това е измислица. Просто нея я няма. И не е време за нищо.
Обичам до омраза.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Миниатюри
публикувана на: 2019-08-02
прочитания: 37
точки: 5 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход