Нощта бе златисто – лилава. Въздухът – напоен с гръмотевици. Посевите - до болка настръхнали в очакване на удара. И той дойде. Пороят удари като с железен юмрук. Асфалтът съскаше сърдито. Почвата поемаше на големи глътки дъжда, ненаситна като жадно дете. Неудържим, пороят заля земята докато тя не можеше повече да пие и започна да се дави...
На следващата сутрин единствено свежест бе останала във въздуха... И пречистване... Такова пречистване, каквото може да има само след Горещниците.