Слепи ли сме,
или сме единствените които виждат ясно?!
Нещо сепва дъхът ми,
но не искам да намалим скоростта,
точно тя ще ни отведе до нашия избор...
Не ти ли казах,
че ще живеем вечно,
но може би в друго време...
Не ме натъжавай,
това ще тежи и на твоята душа...
Проливен дъжд отмива всичко около нас,
но си обещахме,
че това няма да е края на пътя...!
Пристъпвам към портата,
която ще ме отведе до теб,
цялата в бяло,
такава каквато ме помниш!
Маже би е лудост,
но заедно можем да сияем във вечността,
дори когато всичко изчезне,
в черната бездна!
Приближаваме се,
усещаш ли...?
Ние не сме създадени за да изчезнем!
Душите ни не са родени за да умрат!
Вратите се отварят,
светлината озарява лицата ни,
о, колко нереално е това,
две изгубени половини се събират завинаги!
Последни стъпки към бялата бездна...
Ние сияем...
Две последни въздишки се сливат,
нанасяйки финалните щрихи,
преди вратите да се затворят завинаги...
(23.12.2011 - Аделина Тодорова)