Да бъде тъжно и само...Нима това е неговата съдба?Без любов и топлота,целуващо се само със смъртта...Обикна тишината,свикна с пустотата...Очите му пресъхнаха,думите- заглъхнаха.Затворено между четири стени,стоящо в ъгъла гушнало мечето си.гледащо в безкрая... Полудя! Изгуби разсъдъка си... И ето желанието за живот напуска младото тяло,душата желае края...Края,който е единствен изход... Изход от безкрайната болка...Болката от изгубената любов! Никой не чува вика на детето,а то крещи \"Помогни!\" ... Ледът сковава ръчичките,но то продължава да стиска мечето си,въпреки болката ,изгаряща пръстите му...Устните млъкват завинаги,пулсът уморено спира,очичките заспиват своя вечен сън....Детенцето умира...
\"Горкото мъниче! Сърчицето му се е пръснало от мъка...\"