Аз съм дъждът. Идвам изведнъж, желан или не. Понякога съм тих и нежен, топъл пролетен дъжд и звънвам като музика над стрехите. Друг път съм студен и с остри камшици плющя по земята и хората. Понякога ми се сърдят – причинявам неудобства, мокря „до кости“, правя кални локви. Но много по-често ми се радват, че измивам праха от листата на дърветата и от тротоарите, освежавам въздуха и лицата на хората... А земята винаги ме очаква с желание и аз потъвам и се изгубвам успокоен в нея. Тя никога не се насища на моите ласки... И после дарява живот на цветя, треви и дървета...
   Аз съм Дъждът. Аз съм мъжът на Земята!