Ако ми е отредена само още една нощ,
тук, с теб,
щяхме да си простим всичко, знам...
Ще бродим из зелените гори,
ще скитаме по безкрайните пътища,
докато нозете ни
ни предадат безсилни...
Ще плачем,
ще се смеем,
за всичките мигове пропуснати,
ще се обичаме,
щe живеем,
без да пестим сили.
Ще напишем историята си на небето,
а тя ще бележи нажежения въздух...
Ще прекосим пустини,
ще преплуваме морета и океани,
докато Луната осветява пътя ни...
И когато утрото ни помаха победоносно,
ще се прегърнем, знам,
там на нашето място, тихо и спокойно,
Слънцето ще се издигне,
а в ръцете ти ще остане само сребрист прах,
докато там в небето ще ти се усмихвам аз!
(Аделина Тодорова - 10.04.2012 )