Когато нощта те поглъща... (не е ли!?) за да се преродиш в утро...

Когато сърцето ти спира... (не е ли!?) за да уловиш пулса на времето...

Когато се давиш в собствените си сълзи... (не е ли!?) за да издигнеш мост от надежди...

Когато в душата ти не престава да кърви... (не е ли!?) за да очисти чернилката вътре в теб...

Когато те приковат на разпятие... (не е ли!?) за да прегърнеш целия свят...

Когато късат парченца жива плът... (не е ли!?) за да ти прораснат криле...