Всеки ден, от трийсет години насам, тя е неотменно в класната стая...Или в коридора, около или срещу вратата, до стълбището...
На двора, сред първолаци, второкласници или третокласници - дечицата й от началния курс на ОУ „Стефан Караджа\" в Добрич. Казва се, Радка Иванова Михайлова, но всички я знаят като „Г-жа Узунова от „Караджата\"...
Когато записвахме нашия първокласник в това училище, направихме го като много други - по препоръката на нейни бивши ученици, сега родители на деца, които учат при нея...Или - и по препоръки за нея, които всеки може да чуе от други родители, както от града, така и от околните села. Не преувеличавам. Достатъчно е поразпитате, а защо не - да навестите училището, класната стая...Или самата нея - г-жа Радка Узунова.
В час. Ще се озовете сред гора от детски ръчици, настойчиво протегнати нагоре, в отговор на поредната аритметична задачка. Или пък в изблик на още незададен въпрос, на който тя, търпеливо, усмихнато или със загриженост, и дори строго понякога, ще отговори на развълнуваните детски сърчица и умове. Като една посветена и призвана от любовта си към децата учителка, или иначе - най-обикновен човек - жена, съпруга и майка на син, сега доста далеко от нея...Ала едва ли, само това е причината за нейната обич към възпитаниците й. За подобни хора, казваме понякога, че те просто са орисани за учители...
Разговарям на кафе, съвсем случайно, с най-новата учителка в подготвителната група - Десислава Добрева, на работа в СО \"Стефан Караджа\" едва от няколко месеца.
- Когато бях в болнични, колежките Узунова и Коева, поеха децата ми, а аз бях напълно спокойна за тях... Защото много от децата и родителите мислеха да не са на училище, докато отсъствам и непознат им учител, ме замества... А сега децата, все още търчат при нея, прегръщат се ... Как е станало и какво, докато мен ме нямаше, не се и питам!... - споделя, усмихнато младата учителка.
И в сезона на домашните цветя, неведнъж детето ми, подобно на повечето си другарчета, е тръгвало към училище, с букет в ръце... за неговата, за тяхната госпожа, успяла да предизвика неподправена детска обич.
- Дава любов!...И - я, получава! - кратко характеризира нещата педагогическият съветник Катя Косева.
Докато разговарям с директорката на училището, Веселина Вълкова, тя „изтърва\" две три изречения, които се запомнят за дълго.
- Директор съм от петнадесет години, но още не съм си обяснила, как колежката Узунова, успява да влезе под кожата, не само на децата си, но и на родителите им... Постоянно я търсят, постоянно имат какво да си споделят ... При нея, родителските срещи са всекидневие... И друго още - не е престанала да ме изненадва. Нейния клас е традиционен, с по-големия си брой деца. А и при приема на първокласници, при нея се записват, може би двойно повече... Както и с многобройните си инициативи и празници, които организира за най-малките!... Ето, преди дни... Във вечерта на „Буквите и Цифрите\" празнуваха предпразнично и Маминият Осми март!...
Преди да си тръгна от дирекцията, при нас забързано влиза и госпожа Светла Нешева, приемник на децата в по-горният курс на обучение.
- Нейните възпитаници, са подобие нейно, в много отношения... В час при мен, напират с „гора от ръце\"... Всички им е интересно, всичко вълнува изградените, в голяма степен от нея, вече детски характери и личности... А за взаимните им чувства и обвързаност, говори и примера, че колежката е учителката, с най-много цветя и букети, не само по празници, ами и през целия учебен период.
Напускам училището с някакво по-светло чувство, не само на родител, а и на човек.
Зад мен, училищния час продължава...
Госпожа Радка Узунова, навярно задава нови задачки в часа си по математика...
Или в часа, на „Класната Госпожа\", както и моя син, я нарича често...
Часа, на човешкия учител!
Георги Чобанов
10.03.2011, Добрич
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me