/Няколко топли думи за един титаничен труд, синоним на ИЗВИСЯВАНЕ/

Сидония Пожарлиева е сред онези енергични, всеотдайни и неуморими български интелектуалци, посветили се на деликатната мисия - строителство на духовни мостове между култури, времена и народи, без чиято дейност са немислими взаимното опознаване, добронамереното сътрудничество, толерантността към различния и осъзнаването на необходимостта от съхраняване на общочовешките ценности.

Журналистка  с обективна оценка, точен и верен критерий за събития и факти; поетеса, търсеща своето философско прозрение за същността на Живота и Изкуството /при това пише и публикува поезия и на френски език!/, тя същевременно е изявен, активен и изключително продуктивен преводач „от\" и „на\" португалски език, преводач със значим принос в разширяването на българо-португалските културни връзки. Многобройните й преводи на автори от различни епохи, литературни и художествени направления, творчески търсения и постижения, досега са представяни в поетични антологии, сборници или отделни авторски издания. С много любов, умел подбор, настойчива упоритост и неизменно постоянство, С. Пожарлиева - щрих по щрих открива за българската културна общественост многопластовата картина на португалската литература, правейки я - година, след година, все по-ясна, познаваема и близка.

Макар и тематично разнообразни, нейните преводи се отличават с искреност и смирено преклонение пред Таланта, с дълбоко уважение към неповторимостта на творческата индивидуалност. Усещането за крехкост и своеобразно излъчване на поетическия астрал на всеки автор е причината, поради която преводачката се стреми да остане максимално близо до оригинала - като внушение на посланието,инвенция, словесни конструкции и темпоритъм при запазване и на формалните построения на отделните текстове.

Този подход дава на читателя възможност не само да се „докосне\" до „разголените „ души на кавалкада поети и поетеси, прозаици, философи и културолози, но и същевременно - „да види\" общото, обединяващо ги въпреки различията, да усети аромата и вкуса на Португалското! Читателят остава изненадан и очарован от пъстротата на творческите индивидуалности, изтъкали сложната и фина материя на португалската духовна идентичност. И се чувства обогатен от досега с нова творческа вселена - многобагрова, разнопосочна като стилове, тематика, диапазон и полет на въображението; впечатляваща с умението да се улавя мимолетното във Вечността и философски да се осмислят контрапунктите: Живот - Смърт, Творчество -Бездуховност, Любов - Омраза....

Тези констатации са валидни и за излезлите от печат през последните три години сборници и антологии португалска поезия и проза, чийто преводач и съставител е Сидония Пожарлиева. Те са осъществени с любезното съдействие и подкрепа на  Министерството на културата на Португалия, Португалския институт на книгата и библиотеките, Фондация „Калусте Гулбенкян\", Института „Камойнш\" и Португалското дружество на авторите.

„ЛЮБОВ И ВРЕМЕ\"/2000г., Изд. „Пет плюс\" - София/ е подбрана и с вкус поднесена антология на португалската женска поезия. Водещата тема е:  Жената-Творец и Любовта, разгледана през призмата на общочовешкия порив към себеразкриване и себеутвърждаване чрез виталната съзидателност на чувствата, надхвърлили нравствено-етичните догми на Пространство и Време, разкъсали усмирителната риза на лицемерен „морал\", отричащ правото на Жената да бъде равностойна на Мъжа, открито да дава воля на емоциите си.

Докосвайки се до избрани творби на най-значимите и оригинални португалски поетеси като Флорбела Шпанка, Ирен Лижбоа, Наталия Корея/ в превод на Вера Кирова/, Олга Гонсалвеш, Ана Хатерли, Мария -Тереза Орта, Ванда Рамуш,Ана-Луиза Амарал, Роза Алис Бранку, с посредничеството на емоционално изчистения и точен превод на Сидония Пожарлиева, читателят неусетно се потапя във вечни дилеми, вълнували и вълнуващи Жената: правото на свобода в любовта, като универсален изказ на интимното, съкровеното, но и като път към Висшата Духовна Божествена Любов!

„ДАЛЕЧЕН ПОЛЕТ\"/ 2001г., изд.\"Пет плюс\" - София/, е поетична антология представяща тримата  ГОЛЕМИ в португалската литература: създателя на класическия неореализъм през 40-те години на ХХ век - Карлуш де Оливера; поетът на вечния  оптимизъм - Ежиту Гонсалвеш и Вашку Граса Мора - поет- преводач, енциклопедист - многостранен и очарователен.

Подборът на творбите е прецизен, с мярка и усет за съзвучие в различието. Емоционално, ритмично и като послание, заедно, те са истинско трио. Антологията оставя впечатление за съпреживян в дълбочина камерен концерт, в който контрапунктите са всъщност провокация да открием съкровено-интимната, философски-лирична и изключително хуманна същност на авторите. Поставяйки ги пред огледалото на душите им, преводачката ни разкрива тяхната отговорност за съдбата на Човечеството; прави ни съпричастни с енергиите на Любовта в сърцата им и търси тайния ключ на извечния двигател за всеки далечен полет към Съвършенството.

„ВНЕЗАПНА СВЕТЛИНА\" / 2002г., Изд. „Пет плюс\" - София/ носи нов щрих към портрета на поета-прозаик, „обнадеждения песимист\" - Жуже Мануел Мендеш. Книгата представя авторска антология, включваща разкази от сборниците: „Човекът и гарвана\" и „Помръкналата река\". Читателят се докосва до случки и герои от ежедневния живот, от улицата, представени чрез осезаем, обновен неореализъм, обогатен от елементите на символизма и екзистензиализма.

Преводачът следва леещият се поток на съзнанието, чрез който героите с лекота преодоляват безграничното време, изразяват съпротивата си срещу мрачната и жестока реалност, утвърждават светлото начало.

„ДНЕВНИК БЕЗ ДАТА\"/ 2003г., Изд. „Пет плюс\"- София/ е книга-завещание на естетически поуки и честни политически схващания на демократа и гражданина на  Света - поета, писателя, художника, учения Фернанду Намора.

Философските сентенции за изкуството, естетиката, света и вселената, за Духа и Хуманизма впечатляват с жизнелюбие и съпричастие към живота на отделния човек, нацията и човечеството. Структурата на текстовете съзнателно следва фрагментарността на дневник.  Преводът внушава идеята за вечност, стилът е единно конструиран, впечатляващ с перфекционизъм при поднасянето на словесната материя, придържайки се към билингвистичния модел. Тази откритост дава възможност за съпоставка на превод и оригинал в огледален вариант и освен чисто естетически послания, носи интересни формални лингвистични паралели.

Не би следвало да се пропусне, че за приятното усещане от срещите с португалската поезия и проза, допринася и високопрофесионалното и изящно, с вкус  и вещина полиграфическо изпълнение на книгите, дело на Издателство\"Пет плюс\" - София.

Сега Сидония Пожарлиева продължава работата си по съставянето на двутомна Антология на съвременната българска поезия. С невероятна прецизност, висок критерий и убеденост в силата на поетическите послания, тя години наред открива, наблюдава, изследва автори; съветва се с познавачи на българската литература, с колеги-преводачи, за да представи на европейския творчески форум, какъвто безспорно е съдът на португалския читател, най-ярките и достойни български гласове, най-извисените до общочовешкото послания на българския творчески гений!

В навечерието на нейната 70 годишнина, която широката културна общественост ще отбележи по достойнство, бих искала да изразя своето и на многобройните й колеги от СНБП, чийто член на УС е Сидония Пожарлиева, дълбоко уважение и възхита от топлия човек - сърдечен, непосредствен, прям, винаги вдъхновен от нов творчески импулс.  Да й пожелая - този огън и неизчерпаемата енергия  да са винаги с нея, да й дават сили и вяра, и подобно крилата на Майстор Манол, да й помагат в съграждането на нетленните мостове към Духовното Съвършенство!

13.09.2003г., София

Из книгата \"Мостовете на духовното съпричастие\" - статии, очерци, есета, репортажи