StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,041
   Потребители: 12,369
   Автори: 4,005
   Коментари: 318,805
   Точки: 2,648,304
   Съобщения: 155,482
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,763

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Руки

Ruki-san*, или с рожденното му име – Таканори Матсумото.
 
     Роден в префектура Канагава, Япония, на 1ви февруари, Руки е известен като размирник още от ранна детска възраст. Собственото му различно виждане за живота и желанието му да изпъкне му създават проблеми в миналото му. Той е искал да прави музика и да свири в банда, не завършва училище и е изхвърлен от родителите си, защото в японското семейство е немислимо да не се подчиняваш и да не зачиташ думата на семейството си.
 
След няколко нелеки години и скитане, импровизиране и жертви, Руки основава днешните The Gazette през 2002, тогава е бил на 17. Привлича Рейта и Уруха – двама съученици и приятели от деца, които играят в един училищен футболен отбор, Кай и Аои, и наглед коренно различни петимата създават група, която само за няколко години се превръща в най- популярната вижуъл кей** банда в Азия.
 
     Годината е 2003, излиза Cockayne Soup, последван от още 4 мини албума, и стилът на бандата се доближава повече до самостоятелната дейност на Hide (X Japan), преди първият им пълен албум през 2004 – DISORDER.
 
     2005 e, а песента е Reila. Видеоклипът започва с мрачна атмосфера и прилив на черното море, както и красива млада жена, която умира. Въпросната песен става повод за много слухове и подхвърляния, някои дори твърдят, че тя е била приятелка на Руки, която той действително е изгубил.
     Потвърждение не последва от никой от членовете, но темата за смъртта на млада жена съпътства всичките албуми на групата. Личният живот си остава личен, но както казваше един мой ментор – изкуството не може да лъже. И когато то е искрено, ти можеш да усетиш емоцията на музиканта, художника или скулптора, и да породи в теб същите чувства, които той сам е изпитвал, докато е създавал творбата си.
    
     За Руки не се знае много. Освен, че обича да експериментира с косата си и има най- тъжните очи, които човек може да срещне, дори скрити от контактни лещи и тонове черен грим, той си остава една загадка за феновете. А може би и за хората, с които работи.
На моменти е крайно провокативен и израява явна сексуалност на сцената, дори дразни колегите си и ги разсейва, докато свирят. Друг път стои неподвижно и гледа нямо пред себе си, забравяйки да пее. Случвало се е и да се срине на сцената, да прекъсва песните си, феновете не веднъж са плакали с него на изпълненията им.
 
„Ако The Gazette се разпаднат” казва той, „аз, Рейта и Уруха никога няма да имаме друга група.” Те са семейството му, най- добрите му приятели и хората, с които е започнал живот, далеч от миналото си и момчето, отхвърлено от родителите си.
 
     И въпреки бандата да е на първо място в световните музикални чартове, дори в България (NINTH 2018), момчетата не се самозабравят. Няма го надменното поведение и синдромът на суперзвездата, което те кара да забравиш от къде си тръгнал.
На един от ранните им концерти в залата присъстват хора, които започват сбиване. Концерта спира, музиката заглъхва и вокалиста излиза пред тях и ги гледа докато всички не замълчат.
„Това не е поведение, което сме очаквали и което искаме да провокираме. Искахме да правим музика и ако нашата музика събужда такива чувства, повече няма да свирим наживо.”  
И в гласът му не може да се усети гняв, той е искрен и факта, че не нарежда на охраната да изхвърли размирниците, кара започналите боя да съжалят.
 
     В тяхната музика има насилие, честно пеят за убийства, за реални събития, случили се в Япония. Като Taion, песента за малолетното момиче, което бива отвлечено, изнасилвано и измъчвано в продължение на четири години, и накрая зверски убито. Или Burial Aplicant, момчето, което получава пушка за рожденният си ден и убива родителите си.
     Музиката им не е лесна за слушане, и не е лесно да проумееш какво е накарало членовете на бандата да пишат подобни текстове. Дали миналото им, или желанието да бъдат различни и да накарат слушащите ги да се замислят.
Има нещо непосилно, почти лирично в Dim Scene, в GuRen – червеният лотос, песента на майката към мъртвото й дете. Last Heaven и Hanakotoba – Езикът на цветята.
 
След всичко това мога да кажа, че The Gazette  не са „просто банда”, и Таканори Матсумто не е просто артист. Всичко което е, на което се надява и което е бил, той е вложил в своята музика. Да отрасне сам, да се обвинява, че е разочаровал семейството си въпреки те да са го изхвърлили, и години наред да пее за тази непрежалима жена.
Талант като неговия е рядко срещан, аз мога само да съм благодарна, че имам възможността да бъда свидетел на работата му.


Aries
05.11.2019




*san е висше уважително обръщение към по- възрастен, или човек с по- високо положение от теб в Япония.
** вижуал кей е стил сред азиатските изпълнители, в който много от мъжете използват дамски аксесоари на сцената: грим, високи обувки и др.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Критически статии
публикувана на: 2019-11-05
прочитания: 23
точки: 3 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход