Изказване на депутат в народното събрание: „Искам да кажа две думи по въпроса. Няма да взема отношение, защото ми писна да слушам глупости.” Браво на човека, поне се е осъзнал – по-добре да замълчи, вместо да каже някоя глупост. Как се почувствах ли!? Като пред табела: „Паметник. Моля, заобиколете.” Питате се какво прави там. Ами ние сме си го избрали! Включително с това, че не сме се възползвали от правото си на избор. Що да не взема депутатска заплата човекът!? (Поне за него със сигурност да се знае, че е добре…) Тя му гарантира по-леко изживяване на световната икономическа криза. Народът ли!? Как ще се оправя!? Има ли за политиците ни значение!? То светът се обърка, та камо ли България… Тя кога ли е пък била добре?! Издръжлив народ сме. Доказано! През какво ли не сме преминали... Войни... Предателства... Робства… Обиди… Режим на тока... Газова криза… Безумни сметки… И пак сме запазили духа си. Потъпкван, но не сломен! Доказано! И редно би било, след като толкова сме изтърпели, да се замислим, да се вземем в ръце, за да не изпуснем безвъзвратно всички шансове за по-добър живот. Щото то не бяха национални планове, стратегии, оперативни програми, постановления… Естествено, съпътствани от всевъзможни скандали и абсурди. И ужасна агресия! Убийства! Едва ли някой е предвиждал докъде ще стигнат неконтролируемите процеси у нас. Тук вече няма място за ирония! Страшно е! Никакво пренасочване. Никакви оправдания! Всичко все с Божията воля… Действия трябват! Доказано! И то радикални. Никакви компромиси… Никакво отлагане. Да се размърдаме! Но си седим… Дори вяло протестираме…
   Доказано! 

                                        © Павлина Петрова