Светлината се променяше, слънчевите лъчи падаха под все по-малък ъгъл, сенките на пейзажа ставаха все по-трудно различими, а цветовете се смесваха. Но тези на платното оставаха същите. Като желание за безкраен ден, рисунката стоеше по средата на градината и я изобразяваше в светли, ярки багри. Показваше я каквато беше преди няколко часа и каквато щеше да бъде на другия ден. Слънцето пак щеше да изгрее, както всеки път - никога в годината не беше еднакво парещо, високо и далечно и, все пак – същото Слънце.