тя искаше да види себе си в огледалото,

да види онази,

която трябваше да опознае и да разбере.

Искаше да знае

може ли да бъде друга,

каква била и и каква ще бъде -

недописана книга,

съдба без съзнание...

Тя търсеше себе си в очите на другите

във снимките

в свойта тъга

искаше да бъде чиста като езерна вода

зелена като росната трева

синя като лятното небе

лилава като бурното созополско море

търсеше себе си във светлината и във мрака

в хората, в празния безмълвен лист

във думите и разстоянията - техните въздишки.

Тя беше там,

заседнала във паузите на своето мълчание

краката и увити в плесента на миналото

ръцете - вкопчени в брега на бъдното...

А сега я нямаше

нямаше я вътре в себе си...

Душата й уплашена

бе излетяла далече,

далече

в земята на сънищата

в огненочервената лава на вулкана

в течението на бурните реки

рееше се във простора денем

нощем спеше сгушена сред хиляди звезди

тя беше навсякъде,

но я нямаше вътре в себе си...