Завръщане у дома

   И ето ни най-накрая у дома. В стаята денят наднича през амбалажната хартия по прозорците. Неприбрана дреха лежи все още върху стола до масата. В кухнята чешмата прокапва и капките вода се пръскат в умивалника. В шкафа има четвъртинка хляб, домат и една люта чушка. Домашният уют ни завладява и гони новите спомени.
     х х х
    Когато на другия ден се съмнало, детето се събудило, погледнало отначало тавана, после разтъркало очи и си спомнило за снощната приказка. Отметнало завивката, преминало по своето креватче, после по креватчето на принцесата, стъпило на килима и достигнало до прозореца. Опряло нос в стъклото и се загледало.
     Да. Навън се простирала огромна гора. И била цялата от шоколад. Бяло зайче дотичало, спряло се и опитало от тревата. И ето - малко по малко станало от шоколад. Само очите му останали червени. "Ставай!", завикало то. "Ставай бързо и ела да видиш!", повтаряло.
     Боси крачета притичали по килима. На прозореца се очертало още едно личице, опряло нос в стъклото. Но сега в синевата плували безмълвни кораби. "Довиждане, деца. Бъдете послушни докато ни няма." Двете фигури се смесили с оживения поток и се стопили в него. Децата все още гледали през прозореца.
     х х х
    На малка масичка, до тежка плюшена завеса, играят шах. Играят бавно, мълчаливо и замислено. Детето приближава тихо и спира. Светлината  от лампата със зелен абажур подчертава фигурите и чернобелите квадрати на дъската. Луната надникна и се скри.

автор: Nnilinov

раздел: Проза -> Импресии
публикувана на: 2018-05-23
прочитания: 116
точки: 11 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)