Само за миг... залезът гали уморените ми очи. Слънцето се подува от топлина. Облаците се стапят и небето се лее на алени късове върху главата ми. Косата ми гори. Очите отразяват пламъка. Слънцето се унася и леко се накланя над равното рамо на хоризонта. Асфалтът под краката ми розовее, отразявайки алени сенки. Още миг... и е нощ. Слънцето спи, очите ми също.