Тя рисува. Извайва своите мистични знаци.
Завърта малко кръгче. Толкова е малко, че прилича на точка. После леко го удължава, като му прибавя дълга опашка. Това е знакът, изографисан с език.
Пръстите й, подобно тренирани да изтеглят късметчета плъхове, намират верния път. Оформят фона, върху който ноктите гравират дълги резки – пътищата на страстта. Кървят. Тя ги попива с устни и се наслаждава на написаното.
Тя пише. Върху кожа. Кожа, която желае да разкъса, за да навлезе по-дълбоко и по-дълбоко там, където двамата се превръщат в едно завършено цяло.
...
Рисунката е завършена. Под ноктите й има кожа. В устата й – вкус на кръв. И на самота. Рисунката я няма. Далече е.
...
Тя рисуваше. Рисуваше, защото никой не би рисувал върху нейното белязано тяло. Рисуваше до изнемога. И се опияняваше от празнината, останала в устата й. Като махмурлук от малиново вино.