Под свода на небесната дъга живея. От нея вземам цветовете за картините си и за думите в речта си. Душата ми е пъстра пеперуда в широката градина на небето. В цветята цвят – това ми е мечтата, която искам с теб да споделя. Живея под дъгата в облачния град. Живея в облаци, които ти изпращам – това са белите писма на мисълта ми. Погали ли те топъл дъжд, помилва ли те нежно клонка с цвят, окъпе ли те в аромати, да знаеш, че това съм аз. Когато спиш навън и облак ти направи сянка и бди над сладкия ти сън, да знаеш, че това са жадните ми устни, разтворени за твоята целувка. Когато вятърът с перце лицето ти погали – това е топлото ми издихание, което те обгръща.
Ти можеш всичко да поискаш под свода райски на небесната дъга, небето щедро е, ще те дари. Но могат да се искат само възвишените Божии неща – земята забрави с напразните й обещания. В града на облаците може всичко. Но как, но как се стига там – това дори и аз не знам.