Обичам да плувам в свои води. Създавам си оптимална температура, регулирам теченията покрай мен… Само че… има недостатъци – няма такъв перфектен съд, който може да осигуриш за водата си… Ако го затвориш… започва да се задушава! На водата ú трябва въздух… да диша, да разбърква капките си, за да се множат усещанията ти… Ако оставиш съда широко отворен, току-виж започнала неудържимо да се изпарява. Изпускаш от контрол и този механизъм. И непрекъснато се уверяваш, че не може да задържиш водите си около теб… Тяхната воля понякога те изненадва с неподозирана сила и те стават непокорни – преливат, смесват се с непознати води, размътва се около теб…  Докато се успокои трябва да опознаеш новите примеси, да положиш усилия да разбереш защо се налага да плуваш срещу течения, да укротяваш внезапни ветрове, да вземаш мерки, когато преминаваш през леден капан и да внимаваш много да не подгрееш прекалено съда, че да лекуваш после изгаряния… неопределено дълго… Всъщност – толкова колкото ти е необходимо, за да проумееш. И да откриеш в просторите своя извор…

                                                       © Павлина Петрова