Толкова пъти съм виждала смъртта в очите…
В различните очи… застинал ужас или изненада…
обич или тъга… надежда или отчаяние…
Дори в очи с блестящи точици смях!
В очи… пълни с благодарност, че болката вече я няма…
В очи, които крещят за последно „Обичам те!”
В очи, в които страхът е уголемен и замръзнал…
В очи, които от гняв са останали само почернели дупки…
В очи, които още приживе са били мъртви…
В очи… на дете… най-страшното!...
Толкова различни очи… И всички питат: „Защо?!”
© Павлина Петрова