uFeel.me
Уж всичко си имам…
Автор: pavli,  26 март 2012 г. в 21:21 ч.
прочити: 1870

 

   Времето в мен и извън мен е много различно. Не мога да контролирам времето извън мен. Дори да преместя стрелките на часовника назад мога само за момент измамно да видя, че времето спира или поема обратно. Докато времето в мен има най-различни посоки, внезапни настроения, неповторими мигове… И аз се изпълвам с различни усещания…  Уж всичко си имам… пък все нещо остава да „виси”... Със себе си едни спорове водя понякога... между това как трябва да бъде (според мен) и какво е... и безсилието да променя нещата...
   Затова аз се променям. Има известен резултат... но удовлетворението все ми се изплъзва... Може би като „виси” ме кара да търся... нови хоризонти... А новите хоризонти са специален контингент... Те сами се разтварят, когато им дойде времето… Но по-добре е така, отколкото самодоволна недоволност... и редичката клакьори, в която да виждам отражението си. Това е толкова жалко и смешно. И после всичките ръкопляскащи са точно тези, които първи ме предават и само „цирковете” остават... и то с болка. А нови пътища непрекъснато се откриват… и пропасти… стигаш дъно понякога… Но дори на дъното може да бъде красиво според мен, ако има и споделеност, разбиране... Може дори да е рай... ако усещаш, че ставаш част от нещо истинско... Навсякъде (по принцип) се откриват истини... Едно нещо, което никой не може да ти отнеме – твоя собствен свят... И тогава всичко друго изведнъж избледнява…

                                                                   © Павлина Петрова

 

 

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me