StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,754
   Потребители: 12,417
   Автори: 4,034
   Коментари: 322,545
   Точки: 2,663,692
   Съобщения: 169,052
   Лексикони: 4,503
   Снимки: 10,712

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Тихо, тихо

Днес е тихо. Толкова тихо…

Всеки се бие в гърдите, че пази  хората.

Тихо, тихо, тихо…

Защото нямаме уши да чуем, нито очи да видим, онези, които сме оставили гладни.

Огледай се. Виж  колко глад има - за обично рамо,  за нежен поглед, за блага дума.

Заменихме парфюма с белина. Шала с маска. Накитите по ръцете с латексови ръкавици. Но не заменихме „моя живот“  с „нашия“. И гордо „пазим“ себе си и другите. От любовта, защото все още не разбираме, че сме свързани.

Липсва ни работата, заетостта, парите, плануването, илюзорния контрол, свободата, пътуването…

А хората? Те липсват ли ни?

Нека днес да нахраним  тях, а всичко останало може да почака.  Толкова колкото трябва, нали?

Вадя коричка хляб от джоба и храня птиците, мислейки за тези, които днес не са до мен и не мога да прегърна.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Импресии
публикувана на: 2020-03-27
прочитания: 45
точки: 14 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход