Няколко думи правят разликата между това да бъдеш част от нечий свят и да бъдеш пионка, зрител или поставено лице. Няколко думи, които звучат като куршумен тътен, отнасящ не само част от тялото ти, но и едно парче минало. Колкото и да лепиш после себе си никога няма да си така здрав както преди. Някои имат късмета да се чупят редовно и да вярват, че има защо. Други пък никога не опознават тази част от живота, бягайки от жестокия тътен, но за такива като нея няма лепило, нито път. За такива като нея всичко започва и свършва с една проста дума, от пътя, който в един момент е бил широк и прав, сега няма нищо, но дори и през храстите и тръните все някак ще намери обратно своето парче, което ще я направи пак цяла. А може би и щастлива...