Има ли вятърът цвят?
Когато въздухът се движи леко и нежно покрай мен, усещам го в розово. Тогава всичко ми изглежда приятно и възможно. Започвам да мечтая. Раздвижат ли се клоните на дърветата, запрелитат ли край мен цветчета и листа, представям си синьото, безбрежното... Започвам да градя планове. Ако вече припира по прозорците, вмъква се в пролуките и напомня за себе си със свистене, окраските край мен стават оранжеви. Готова съм за действие. Има и по-голям сблъсък. Ярко червено е. Скоростта на вятъра понася дребни предмети, разкъсва плакати, счупва клонки... Действам. Опитвам се да запазя каквото мога. Изправям се срещу вятъра. Винено червено става, когато немирникът помита каквото му падне, загубил разсъдък!... „Да се скрия на завет!” - отхвърлям тази мисъл и я давам на вятъра, да я отнесе далече от мен. Ураганът бушува, трещи, но се изморява и стихва... Зелено е. Малко усилия и възстановявам равновесието... Не запомням какво точно е направил вятърът. Но в мен остават усещанията - не съм бяла, а набраздена от цветове...
© Павлина Петрова
\"Изплетени пътеки\" -2008