24.3.86 София
       
                 Нощ е!
Наоколо е тишината и телефона.
Въздържам напрежението и желанието
да набера номера...
Номера след който ще чуя твоя глас.
Опитвам да се разсея да мисля за друго
да забравя, че там някъде
на другия край на кабела си Ти...
Сама си правя илюзии,
но и сама осъзнавам безмислието си!
       Не! Не мога да издържа!
            И не искам!
Просто вдигам слушалката
набирам номера...
познатия сигнал,след което чувам:
           \"Да, ало...\"
Не, не е сън-това си ти!
Овладявам вълнението си и промълвявам:
           \"Не спиш ли?\"
и въпроси  и отговори...
А в съзнанието ми се блъска -Обичам те!
Но не смея да го кажа на глас...
И само преглъщам радостта си,
че говоря с теб, че те слушам, че те има!
                  Нощ е!
Наоколо е тишината и телефона и ти!

Ari Kremen