Денят бавно притихваше под блясъка на залязващото слънце, уморен от жегата. Въздухът още трепереше над загрятата зямя, изпръхнала и жадна за капчица дъжд, която така и не дойде! И днес. Още миг и червените отблясъци се скриха зад покривите на смълчаните къщи. Отнякъде се появи съвсем тих ветрец, като божестен полъх, елексир за душата, притисната цял ден в неистовата жега в равнината. Шума от клоните на черешата подсказваха, че има някакво движение на въздуха, цял ден увиснал като гореща пелена над всичко и всички...
Почти се стъмни. Гледката вече премина в преливащи се силуети, а ветрецът се усещаше все повече и повече, като едно нежно и мечтано докосване! Идваше най-приятната част от денонощието – вечерта, с нейната прохлада и усещане за спокойствие и тишина! Дори и птичият хор отшумя и сега нищо не нарушаваше идилията в притихналият двор. Небето беше толкова ясно и обширно, без никакво облаче, че луната и безбройните звезди се виждаха съвсем близки и достижими! Като че ли, ако протегнеш ръка можеш да ги докоснеш... Защо ли човек винаги се е стремял да докосне звездите!?
И в този момент, една звезда, по-ярка от останалите, точно в средата на звездното небе, като че ли потрепна, примигна и започна едва видимо да се движи... По странна, начупена и затворена траектория, като че ли танцуваше някакъв свой танц, магичен и неразбираем за нас, земните хора... Гледах невярващ на очите си, мислех си, че това е някаква зрителна измама, мираж някакъв, но усещах друго! Необяснимо спокойствие и лекота в душата, като че ли общувах със стар приятел, без думи, без жестове – само с мисли... В този момент бях сигурен, че това е някакво послание към мен, нещо много важно и истинско, исках да проумея какво се случва! А звездата си танцуваше /кръстих я “Танцуващата звезда”/ и като че ли ми се усмихваше, усещах прилив на нежност, съвършенство и спокойствие на духа...
На другата вечер исках пак да я видя, да усетя присъствието й в звездното небе, но вече я нямаше... Нямаше го и усещането...
Просто ми беше подарила един миг от своята вечност, от своето съвършенство и толкова! Като досег с божественото и духовното начало!
Благодаря за този миг!