uFeel.me
Свещи през сълзи
Автор: leonardo,  14 февруари 2009 г. в 17:20 ч.
прочити: 309

В църквата. Където толкова хора палят свещи. Обиколих различни храмове, на различни религии. Не зная дали мога да се помоля по още някакъв начин. Ако има - кажете ми.

Огънят е толкова много. И любов, и мъка, и живот, и смърт. Палим свещите някак набързо. После някой минава и ги гаси набързо. Знаете ли колко време гори една свещичка? Обикновена, малка. Повече, отколкото можете да издържите да плачете. Опитах. Тя си гори, но очите ви вече са сухи, носът ви тече, а нямате повече кърпички...

Виждали ли сте как изглежда свещта през сълзите ви? Как пламъкът уж е на място, но потреперва от риданията ви. Или от въздишките на хората около вас. Даже и в ъгъла на църквата. Огънят, който толкова ни дава и взима и така е красив. Размива се като безкраен залез. Размеква се като восък без посока. Бяга напред, ала всъщност назад. Подскача да ви изгори, ала всъщност ви гали. Очите ви хем са загледани в него, хем не са на фокус. Хем плачете и не виждате, хем го виждате. Удължава се като безкрайното време, което изминава, докато плачете. Без форма е, но пак е огън. Иска ви се да се слеете, но той не е жив. Той не може да ви помогне.

Знаете от какво имате нужда. Молите се. Ах, как само се молите, по-силно и от свещеника! Молите се с душата си, не с устни. Знаете, че молитвата ви трябва да бъде чута, иначе с вас е свършено.

И следващия път като отивате към някой храм, си пожелавате най-сетне да е по щастлив повод. Най-сетне сълзите, които ще замъгляват пламъка да са от щастие.

Пожелавам ви щастие!

14.02.2009.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me