StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,390
   Потребители: 12,379
   Автори: 4,012
   Коментари: 319,030
   Точки: 2,650,291
   Съобщения: 154,591
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,745

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Среднощни бдения

     Палил ли си свещ? Драсваш клечка кибрит и я поднасяш към фитила. Той въздъхва и поема пламъка. Свещта гори, докато някой порив на вятъра, въздишка или тръшване на врата не прогони живинката от нея. Или докато се стопи.
     Това ли е душата? Мисля, че това е животът. А душата, душата е онази първоначална искра, която нечия ръка поднася към свещта, за да я вдигне към живот. В онази клечка кибрит, която със съсък възвестява идването на светлината, подир което разбираш, че си жив.
      Този съсък, този плам, той е безсмъртен и не може да ти бъде отнет, той ти се полага по рождение. Това е зачатието, химията, която кара клетката да се дели, да се вкопчи в плодния сак и да расте.
      Затова не продавай душата си – друг живот след това няма да има!

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Импресии
публикувана на: 2014-11-20
прочитания: 240
точки: 10 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход