Не залагам на спомена. Той е като губещ кон. Дори и красив, може да ме подведе. Често смесвам спомени и мечтания… и не само… Преплитат се с истински изживявания… Спомням си… Летните звезди нямат нищо общо със студенината на лунния зимен пейзаж… Залпове от светлината на залеза изпълват с пурпурни точици очите… не само моите… Интересно… може да не си спомням какво точно се е случило… Но в мен остават усещанията… как съм се чувствала… Те са следите, че е било! Вървя по своите изплетени пътеки с упоритост, постоянство, ентусиазъм… моят живот… Тук… сега… не в миналото, където са спомените… 
  И мога да се изразя в едно четиристишие само:

  Преди и след… финала

  Моята отправна точка -
  пулсът на Вселената.

  Оставям своите пътеки -
  да ме разплитате след мене.

                                © Павлина Петрова