Странно как всичко се срути! Бе приятелство,
бе доверие, бе нещо повече, но се срути...
Тя не знаеше защо, как изведнъж това стана.
Как нейното вътрешно \"Аз\"
просто прекъсна веригата и край...
Беше болезнено, при мисълта за него очите и
се насълзяваха, сърцето и се свиваше на пет
и болеше, болеше, болеше...
Но онова отвътре, жестоко, безсърдечно каза
\"НЕ\" и всичко свърши...
А как странно започна това необикновено приятелство... как...
Бе късна вечер някой и писа да отиде
на онзи адрес във виртуала и да види нещо важно за нея.
Да, тя бързо го направи и това което видя бе
нещо неописуемо, нещо което я остави без думи...
Гледаше и не вярваше на очите си! Един непознат,
съвсем непознат бе направил картини за нея,
посветил ги на нея, нарисувал за нея...
Тя му писа с възторг и го попита, защо точно за нея а
той отвърна толкова странно:
- Не питай, просто не питай...
И от този миг сякаш започна чудо.
Сякаш той четеше нейните мисли и рисуваше, рисуваше...
Сякаш бе нейна сянка и тя го чувстваше в мислите си, в сърцето, в душата си...
Да тя го разпозна... това бе нейн брат, обичен, нежен, любим...
Тя се влюбваше в друг а той стоеше верен край нея...
Тя пишеше стих за друг а той нищо, просто мълчеше
Странно, помисли си тя, как едни чувства идват,
разтърсват душата ти и мине не мине време сякаш не е
било, дим и няма ги...
А други, който са те зареждали, топлили, били са ве-
рен твой страж. А ти просто дори не си ги забелязала...
И когато вече ги няма, сякаш се събуждаш от сън... от
дълбок сън и не вярваш, че не си ги оценил.
Странно как вътре в теб свети зелено, зелено, зелено...
И пътищата са отворени и усещаш мирис на бор
и чуваш песента на птици
Но изведнъж, странно защо почва да свети сигнално
жълто а после идва червеното и край...
30.10.2010
ДЖУЛИЯ БЕЛ