СНЕГЪТ
Заваля тихо сняг. Бала радост в съня на децата. Като дете и аз му се радвах, особено когато натрупаше дебелите преспи, когато запушеха комините в снежните калпаци на къщите. Снегът означаваше пречистваща тишина и белота, нова дреха за уморената земя, означаваше търкаляне в меките преспи, означаваше бой със снежни топки. По местата където играехме щяха да се народят разнокалибрени снежни човеци с морковени носове и продънени тенджери на главите за шапки. Снегът означаваше незабравими шумни пързалки, щастливи зимни празници с много подаръци.
Но днес, когато снегът заваля, зад красивия танц на снежинките, аз виждам да прозират други истини. Други мисли ми идват наум; че ще трябва да се рине изобилно навалелият сняг, ще натрупа по улици и тротоари и трудно ще преминаваме; че много скоро тази приказна бяла чистота ще потъмнее от дим, сажди и какви ли не боклуци; че снегът ще насъбаря при топенето си цигли и керемиди от покривите и дуварите, ще предизвика наводнения; че докато вали, тежката му мокрота ще счупи клони, ще скъса далекопроводи, ще доведе до спиране на тока; че ще замръзнат чешми и водоеми. Ще дойдат тежките и непосилни за бюджета ни сметки за ток, парно, дърва и въглища. Ще дойдат ледовете и ще започне хлъзгане и падане по тях, контузии ще има. Че ще трябва да стоим повечето време затворени в къщи покрай печките и радиаторите; че над града ни ще легне плътен смог от мръсен въздух; че ще плъзнат настинки и грипове, и ще се наложи да се пият лекарства.
Колко различно гледам сега на тази падаща чиста небесна белота – от радост, тя се е превърнала в грижа. Навярно е така, защото преди е имало кой да мисли за проблемите идващи със снега. За възрастните тегобите, за децата веселбата и забавленията. Затова за едните снегът е гост желан, а за другите бреме.