Най-страшното е… не когато се мълчи... а когато няма какво да се каже... Спираш поглед в точката на безнадеждност... но нищо не виждаш... Всичко в теб се бунтува… когато почине твой близък или много скъп приятел... В твоите клетки нахлуват ярост… отчаяние… лудост… докато прозреш мисълта, че просто нищо не можеш да направиш… Сълзите не помагат… Животът се е изнизал безвъзвратно. Всичко ти изглежда сиво… мрачно... и изведнъж решаваш, че нищо няма смисъл… Докато стигнеш до известното примиренческо и прозаично: „Такъв е животът…” Каква ирония на думите! Да кажеш точно това по повод на смъртта… Тогава си задаваш въпроси. А животът преминава в ново измерение… И остава една следа за поколенията… Щрих…

Той – Животът 
                                                Тя – Смъртта

Той. Желан. Предлага: 
                       Изпитания…
                       Съмнения…
                       Изкушения…
Но ти му се радваш!

                                             Тя. Нежелана. Предлага: 
                                                                        Неизвестност…
                                                                        Обреченост…
                                                                        Вечност…
                                                 Предизвиква те приживе…

                Тя – не отстъпва на никого…
                Той – единствено ú се опълчва…
                Тя и той – вечно в спор…
                За смисъла и още нещо…

                                                                     © Павлина Петрова