- Една голяма топла Любов! - казах на мургавата симпатична сервитьорка, застанала до масата ми. Тенът и бе достатъчен за двама ни. Слънцето дълго бе танцувало по гладката и кожа.
- Нямаме. - отговори ми тя и се усмихна тъжно.
- Мога ли да погледна в менюто?
Тя ми подаде безмислените ламинирани листи. Забих поглед в „бира наливна\", „бира бутилирана\", „бира в кутийка\" и „200 грама цаца\".
- Да. Нямате... - усмихнах се и аз - А мога ли да погледна в очите Ви?
Сервитьорката се наведе към мен и сините и очи се сляха с лятото. Плажът онемя и остана далеч. Лекият бриз спря да се умилква около чадърите, вълните зашепнаха още по-тихо.
- И там нямаме - каза момичето, подпря се на масата и продължи да ме гледа в очите.
Синьото и зеленото на студените ни погледи се вкопчиха в топла прегръдка. Отегчението тъкмо щеше да отстъпи място на любопитството, когато тя се изправи, отмести поглед и каза:
- Избрахте ли си, господине?
- Една голяма топла бира...
Тя се отдалечи.
Беше последният ден на август.
Лятото си бе отишло.


31.08.2010 г.