Тиха нощ... Звездите се усмихват... Около тях се разстила топло сияние като че ли те са морето, където всички човешки сънища потъват, за да спят съществата в леглото върху розови листенца и да сънуват любов. Никъде не се чувства вятър, но дърветата шепнат толкова мило, сякаш са задвижвани от нещо. Луната също е там - тя наблюдава влиянието на своите подчинени и се усмихва нежно...
В стаята е малко хладно. Прозорецът е отворен и свежият въздух покрива двете тела. Той е буден, лежи по гръб с ръце под главата. Голото му тяло диша слабо и той почти не се движи, за да не би спящото до него същество да усети мислите му. Тя има усмивка на устните си. Не чувства нищо, не усеща нищо, само сънува...
Той се обръща, милва нежната и кожа, тя може да усети дъха му... Той я целува по гърлото. Тя се размърдва и усмивката и става все по мила. Той лежи съвсем близо до нея. Настръхналите му косъмчета я докосват. Той я прегръща... Тихо проскимтяване в нощта... "Остави я да спи и да се наслаждава на девствената тишина на природата!...", му говори сърцето.
И звездите ги наблюдават... Две същества, две цветя от ново поколение.