StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,919
   Потребители: 12,354
   Автори: 4,003
   Коментари: 318,223
   Точки: 2,660,726
   Съобщения: 154,889
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,814

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Прибиране у дома

Склона по който се спускаше наскоро бе имал среща с есенния пороен дъжд, правейки го такъв по който едва едва можеше да се ходи.
От ляво и от дясно два титанични хълма си казваха "добро утро" с потоци току що избила и слизаща надолу мъгла.
В мислите си тя беше по - предпазлива отколкото на живо, съкращаваше разстоянието от подножието на кратер пълен със спомени чак до върха му с лекотата на перо натискано от гравитацията.
Целия този мисловен процес Й дойде добре. За достатъчно дълго успя да я разсее от тромавото слизане надолу и остави в празните Й шепи единствено блудкавия спомен за склона, който отдавна се бе изнизал зад нея. Отново забрави да отделя внимание на полето от реалност през което крачеше, и на което видно не успяваше да наближи края.
Започна да се концентрира върху дишането си, и по - точно върху миризмата която носът Й успя да улови точно в този момент.
Миризмата нямаше име но напомняше страшно много на нещо лично, нещо близко до уюта на витаещата Й душа.
Аромата я "хвана" за ръка и учтиво я покани на танц.
Хореографията заедно с бълбукащата и напираща отвътре еуфория поеха контрол и зададоха към едно много специално място.
Вехто и покрито с прах, което през годините се превърна в често подминавана за нея дестинация, все още топла и приветлива, чиято входна врата мигом се отваряше широко.
Източника на аромата бе антрето, засмукало и капсулирало навътре в стените си самата матрица на ежедневието. Направи няколко крачки към центъра на помещението и изведнъж спря, замръзна на място задъхана и обляна в пот. Осъзна, че през последните няколко секунди всичко което тя представляваше е променено из основи. На стената до нея голямо огледало с масивна майсторски резбована рамка нагло навлезе в полезрението Й. Любопитството непременно я насочи натам, и веднага щом видя огледалното си АЗ се смая.
В огледалото се намираше шест годишното момиченце което тя някога беше, с поруменели бузи и любимата зелена панделка около вратa.
Беше си удома, всичко беше там, всеки детайл, всяко сантиментално несъвършенство... пищно и цветно.
Нареди на себе си да не поглежда назад за да може да остане тук още малко, но беше прекалено късно, и което беше прекалено хубаво за да се случва се изпари.
- - -
Краката Й все още бяха затънали до глезените в студената кал.
Носталгията я бе натисната наистина силно надолу, и все пак успя да Й даде важен урок, който щеше да бъде панацея за дълго време напред.
Не можем да имаме всичко. Нали така?


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Импресии
публикувана на: 2013-12-05
прочитания: 304
точки: 8 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход