uFeel.me
Предопределеността - има ли я?
Автор: Abyssus,  2 декември 2009 г. в 21:41 ч.
прочити: 509
ПРЕДОПРЕДЕЛЕНОСТТА– ИМА ЛИ Я?

Объркана съм...
Преди малко гледах един филм – Final destination. На пръв поглед - поредната холивудска продукция, с посредствени актьори и още по-смехотворни ефекти. Но има нещо друго, под външния облик на филма – това е идеята на създателите. Наистина ме накара да се замисля, доста време след като свърши, самата идея ми се загнезди в главата и заедно със случка по-рано през деня, започнаха да ме глождят да помисля по въпроса. Първо за филма – който не го е гледал – става въпрос за това, че когато ти е писано да умреш, не можеш да го избегнеш по никакъв начин, обратното също – ако не ти е писано да умреш точно сега, все нещо ще саботира опитите. Самата главна тема за плана/реда на делата на смъртта я проектирам върху по-мащабен фон – предопределеността на човешкия живот – мит или реалност...
Сега за случката – всеки е чувал за хиромантията – изкуството за „гадаене” по дланта на ръката. Не съм сигурна дали на дланите са изписани човешките съдби, дали дланта е огледало на същността на човека или пък е като поглед в миналото и бъдещето. Може би от всичко по малко? Винаги съм си мислела, че понеже е измислена от хора, хиромантията е малко или много твърде субективна „наука”, или поне е твърде относителна. Съществуват правила – тази линия за това, този хълм за онова, но не мисля, че самото знание прави тълкуването истинно. Може би се изисква някакъв особен усет, за да разгадаеш правилно знаците на тази част от ръката. Днес се случи така, че един колега се зае да изучава ръката ми, в интерес на истината каза твърде много верни неща за мен, някои от тях наистина, малко предвидими или пък възможен обект на предположение, или очевидно на пръв поглед, но и други, такива, които няма как да се знаят от човек, който не ме познава добре. Това също ме накара да се замисля. Щом като на дланта се виждат някои от настоящите ми основни характеристики, дали това, което се вижда за бъдещето може да бъде смятано за меродавен източник на информация? Скептицизмът и мнителността ми не ми позволяват да се доверявам на непровереното. Но как да е проверено след като е бъдещо? Объркващо, нали... Това поставя проблема за съдбата, което от своя страна проблематизира и наличието/отсъствието на кармата. Дали имаме предопределен път, по който вървим, независимо какво правим, или всичко всъщност зависи от нашите действия, тоест е резултат от съзнателно взетите решения, което дава разнообразни възможни изходи във всяка ситуация. Къде точно е истината? А може би истината е някъде по средата - имаме предначертан път, но по една или друга причина се отклоняваме по криволичещи пътечки... а накрая връщаме ли се по първоначалния път, който е неизбежен, или се получава непрестанно изместване? Твърде много въпроси и варианти, твърде малко отговори. Проблемът за съдбата и кармата вълнува човечеството от векове, разпространено е да се мисли, че изтокът е приел за истина кармата, а запада – съдбата. Образно казано, разбира се. Не сте ли се замисляли през своето ежедневие за нещата, които ви се случват? За това дали нещо наистина става случайно или всичко е в точно определено място на точно определено време. Дали „явления” като късмет и случайност съществуват или всичко е подчинено на един голям план. Но ако се замислим, двата варианта – случайност или предопределеност, не звучат като да имаме пръст в това, което ни се случва. Така ли е наистина? На какво е подчинен животът ни точно и въобще подчинен ли е? Когато казваме „писано му е” или „извадил е късмет”, или „това стана случайно”, всъщност замисляме ли се върху думите си, за същността на нещата и движещата им сила, или просто речта ни е завладяна от заучени фрази, изпразнени от съдържание... Да погледнем и наличието на суеверия – има ли такива определени явления, зависещи и независещи от нас, които променят хода на събитията в положителна или отрицателна посока? Ами религията – има ли бог/богове, които решават какво да се случи с нас, това зависи ли всъщност от нас (тоест, има ли някаква рефлексия), или просто когато някой се роди, бог(овете) или някаква висша сила казва: „този ще бъде такъв и ще стане с него това и това”. Ами ако аз прокълна някого, това може ли да му повлияе, и вудо магии и всякакви подобни заклинания? Има ли негативни енергии, които могат да бъдат насочвани към някого, както и бели магии и подобни добри енергии? Или пък всеки опит за намеса в човешки живот просто се изпарява с изричането/правенето, защото може би ако е възможно въздействието, би се получило ужасно объркване при непрестанния поток от енергии...
Друга теза - дали понятието съдба не възниква като оправдание на хората, когато нещо се случва. Нещо като измиване на ръцете или нежелание за понасяне на отговорност. В много случаи изглежда, че е така, но така ли е? Всъщност, дали съдбата се появява (ако я има), когато е измислено понятието за нея или наистина я е имало вечно, като законодател на вселената...
Да поговорим за смъртта. Как се определя кога и как човек да умре? Може би е като компонент от съдбата, предварително предначертано, неизменно, непроменимо, незаобиколимо и т.н. Или пък е компонент от кармата – ако направя така, ще умра. Чисто практически погледнато, вторият вариант изглежда по-правдоподобен, защото всеки знае, че ако се хвърли от десетия етаж, или под колата, ще умре. Но всъщност така ли е? Има достатъчно много случаи, при които хора не умират в очевидно живото-приключващи ситуации, често възприемано за „чудо”, или пък неуспешните опити за самоубийство. Какво е това – късмет или просто не му е било времето да си отиде? Добре, ако аз отида да убия някого и успея, аз оръжие на съдбата ли съм или просто две карми се пресичат. А ако не успея - същите въпроси. Ако не познавам човека, той просто на лошото място в лошия момент ли е попаднал, или тогава е писано да му е края, а на мен да стана убиец. Ако ми падне ледена висулка на главата и ме убие/не ме убие, тогава това защо е. Защо ледената висулка не пада (пада) върху моята глава, а (не) на тази на човека до мен? И така до безкрайност... Филмът ме накара да се замисля как наистина ежедневно сме поставени във всевъзможни ситуации, които могат да бъдат смъртоносни, но не са. Понякога всичко може да е като един пъзел от последователно изникващи парченца, които при сглобяването водят до смърт. Просто е неясно, необяснимо и неопределимо, неудовлетворяващо и затормозяващо моето съзнание...объркана съм.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me