Тя е!... Познах я!
Почука по сърцето ми и предизвика болезнена аритмия, сякаш уплашена птичка запърха в клетка, блъскайки се в решетките.
Заболя!
А Тя се усмихваше...
Не, не е вярно, че Тя носи черна качулка и държи косА в ръцете, с която отделя душата и я взима. Не! Тя е с образа на младо, красиво, самоуверено момиче. И всичко за нея е игра. Нещо като:
"- Не закъснявай! Притеснявам се!"
"- Стига де! Вече съм голяма!"
"- Къде си? Два часА след полунощ е!"
"- Спокойно! Скоро ще си дойда!"
Туп...туп...туп...
"- Погледни кое време е! Знаеш ли какво може да ти се случи по нощИте сама?!"
"- Не бях сама!"
Туп-туп...туп-туп... туп-туп....
Заболя!...
А Тя се усмихва! И ме гледа скептично, сякаш пита:
Докога ще издържиш? Откажи се!
Не мога да се откажа!
Имам задължения...
Имам отговорности...
Имам задачи...
А ми се иска да поиграя на тази игра.
Тогава, когато птичката счупи решетката и литне свободна.
Далеч от тревоги, болки и предателства...
Туп________________________________