StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 163,714
   Потребители: 12,354
   Автори: 4,000
   Коментари: 314,078
   Точки: 2,648,352
   Съобщения: 150,569
   Лексикони: 4,495
   Снимки: 10,796

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Послеслов

  "Те си тръгнали след полунощ. Навън той я прегърнал, потърсил устните й през къдриците и се отдалечили тихо и безмълвно. А в небето били втъкани купища диаманти. Островърхите кристали трептели ясни, хладни и отчетливи под небесния свод. И се скривали зад хоризонта.
   После спрели, държейки се за ръце. В спонтанен изблик, инстинктивно, той я прегръщал бавно, нежно, привличайки я към себе си и вече търсел устните й, които го намерили. Нощното небе продължавало да блести, цялото в диаманти и тя не знаела дали не е най-хубава точно в този момент."
  - Пак несполука - намръщи се Редакторът. Е, наистина, това е всичко.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Импресии
публикувана на: 2018-02-26
прочитания: 134
точки: 6 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 0 (виж препоръчалите)

Вход