StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,981
   Потребители: 12,344
   Автори: 3,996
   Коментари: 310,567
   Точки: 2,643,312
   Съобщения: 147,258
   Лексикони: 4,493
   Снимки: 10,768

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Послеслов

  "Те си тръгнали след полунощ. Навън той я прегърнал, потърсил устните й през къдриците и се отдалечили тихо и безмълвно. А в небето били втъкани купища диаманти. Островърхите кристали трептели ясни, хладни и отчетливи под небесния свод. И се скривали зад хоризонта.
   После спрели, държейки се за ръце. В спонтанен изблик, инстинктивно, той я прегръщал бавно, нежно, привличайки я към себе си и вече търсел устните й, които го намерили. Нощното небе продължавало да блести, цялото в диаманти и тя не знаела дали не е най-хубава точно в този момент."
  - Пак несполука - намръщи се Редакторът. Е, наистина, това е всичко.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Импресии
публикувана на: 2018-02-26
прочитания: 118
точки: 6 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 0 (виж препоръчалите)

Вход