StihoveBG.com
рекламирай творбите си
Начало

Статистика
   Произведения: 159,092
   Потребители: 12,289
   Автори: 3,973
   Коментари: 301,368
   Точки: 2,634,336
   Съобщения: 116,931
   Лексикони: 4,473
   Снимки: 10,824

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Пътят

Отворих очи за пръв път, лежах на мек килим. Погледнах небето – ясно и безоблачно. Слънцето галеше лицето ми, вдишах първата си глътка въздух.

Затворих очи, и щом ги отворих отново, слънцето се беше скрило, а небето - потъмняло. Въздухът беше натежал и прах изпълни дробовете ми. При следващото примигване черни облаци покриха небето и заваля студен дъжд. Само след миг заваля едра градушка, свих се на земята, за да се предпазя от ударите,но не всички успях да избегна. В следващият момент лед скова земята. Той също бързо се стопи, след като заваля сняг, който пък се превърна в кална киша. Примигнах пак и слънцето отново изгря, спря да вали и красива дъга изпълни небосвода. След това земята изсъхна. Настана адска жега, въздухът не достигаше. Внезапно задуха вятър, който върна живината и всичко започна наново, и се повтаряше, повтаряше...

Така разбрах, че условията, които животът ще ми предложи, ще се променят постоянно и ще са неустойчиви.

Заспах пак и се събудих за втори път. Мекият килим под мен беше изчезнал и аз се озовах на твърдата земя. Реших да тръгна на път, за да опозная и хората. Срещнах много и различни хора. Първият ми се усмихна, каза ми добра дума, направи ми комплимент. Вторият се намръщи и ме наруга. Третият се засмя истерично, а четвъртият заплака неудържимо. Продължих напред и срещнах още хора – един ме заплю в лицето, друг ми се поклони, трети ме бутна, четвърти ме прегърна. Покрай мен минаваха и минаваха хора – един ме погали, втори ми удари шамар, трети ми прошепна нещо, а четвърти ми изкрещя. Някои хора ме подминаваха, други с интерес се обръщаха след мен, някои ме спираха, други не пожелаха. Едни ми се нарекоха приятели, другите – врагове. Едни ми казваха, че ме обичат, а други – че ме мразят. Някои ме целуваха, други ме хапеха. Едни ме лъжеха, други ми казваха истината. Имаше такива ,които ме опознаха, но за други останах загадка.

Тогава разбрах, че хората ще бъдат много различни един от друг и ще се отнасят към мен по различен начин.

Заспах отново и се събудих за трети път. Реших да разбера докъде се прострат собствените ми възможности, да се опозная, тръгнах на път към себе си...

Първо се спънах и паднах, после се изправих и продължих напред. Провалях се и постигах успехи. Нападах и се защитавах. Плачех, после се усмихвах. Поемах си дълбоко дъх с оптимизъм, после той секваше с вълна на песимизъм. Веднъж бях щастлива, друг път не намирах щастие. Бях красива и грозна, щедра и стисната, давах и взимах. Съживявах и убивах, създавах и рушах. Обичах истински и мразех силно.

Разбрах, че и аз ще съм различна във всеки един момент и ще се меня постоянно. Но каквото и да ставаше, давах всичко от себе си.

Исках да живея, приемах предизвикателства, грабех с пълни шепи от живота, не пропусках възможности и амбициозно преследвах целите си. Но животът се оказа кратък и свърши бързо. Достигнах до края на своя път. Краят не беше толкова героичен, колкото началото и самия път. Легнах отново...и умрях. След мен се роди друг и тръгна по своя път...


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Импресии
публикувана на: 2009-04-01
прочитания: 370
точки: 5 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход