(от живота към смъртта!?...)

  Раждаш се. Първа глътка въздух. Вдишваш и... душа... После тръгваш... Важното е да не спираш... И накрая пристигаш, където трябва – в блатото, в океана, сред звездите... (от теб зависи...) Това е един живот – от началото към (без)края... Не търсиш, не ти се пада, заслужаваш го с всичките си мисли, действия и постъпки... с всичкото си старание и постоянство... с реакциите си към обстоятелствата и хората... с това, което остава след теб... след края...
    ...
   Имам своето докосване, красиви мигове, пия любов и възкликвам:
                     Докато виждам път, аз няма да се спра,
                     и няма да се моля той да свърши, зная.
                     Защото щастието е по пътя да вървя –
                     да продължа след края...


                                                           © Павлина Петрова