Мислите ми отразяват пълнолунието в хаотичен порядък... Лунното мълчание ме предизвиква и започват да се припират копнежи и невъзможности… Динамиката на дневния водовъртеж продължава в забързани спорове и търсения… разбъркване със звездите… отвъд всички капризи… раздрани от котешкия нокът на самотата… Всяка малка смърт приживе е мое спасение. Повод за откровение със себе си. И откривам своите истини. Да. (въздишам)
   Независимостта винаги върви с известна доза самота.
   И обстоятелствата винаги имат предимство.
   Миналото нараства, а бъдещето… то не намалява.
   Недоволството от себе си мога да използвам като творчески заряд...
   И не е достатъчно да правя всичко и да давам всичко от себе си, ако няма кой да иска и да може да го приеме...   

                                                                              © Павлина Петрова