Ако из струните, които има в шепите си вятъра, докато залюлява ветропоказателя отляво на прозореца (отскоро станал вход за светлината в новия ми дом) се спусне гълъбова дума, ще звънне върху керемидите като монета и те ще я предават по улука до правилния ъгъл чак (прегърнал входната врата отдолу). И нямаше да се препъват нощем сенките на паднали звезди. И нямаше от кестените да се спуска лепкав здрач, щом чуят стъпките ми отдалече. Само успелите да се стопят снежинки, полепнали по кубчетата лед (забравени до чашата с мартини снощи) навярно щяха да мълчат. Защото топлината им изпива всички спомени. А имаше какво да си говорят... Откакто враните се будят рано откривам недописаните стихове от миналото лято. Изглежда ги четат с пера и после ги завършват с много гракнал шум. Като измисленото време, за което пише в миналия век. И в стълбицата, от която няма слизане, дори да си забравил как се влиза там...
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me