На 29-ти април ставам на 28. Сега съм на 27 години още няколко часа. „Коварните 27”. Ако не знаете какво имам предвид вижте Кърт, Ейми и много други рок звезди. Е, аз не съм РОК звезда, но волно или неволно от 26 годишен живея като такъв! Сега преди да сте си помислили най-лошото за мен, нека да ви успокоя, че най-твърдото нещо, което взимам е твърд алкохол с твърд лед и то рядко и в умерени количества... Иначе съм по течните и въздушни неща...

Течни са водата, която (да му се не види) след 25 години сигурно ще е дефицитна стока и изчерпан ресурс. Течна е и биричката която вече 24 години пия (Да, колкото и да е шокиращо, аз съм пробвал биричка с топене на пръст, когато съм бил на три годинки)!!!

Въздух – най-хубавото нещо, което имаме. Всъщност това е нещото без което най-кратко можем да живеем, нали? На 23 години, когато писах за биогоривата оцених колко важно нещо е екологията... Но тук няма да пиша за нея, защото е мега обширна и леко болезнена тема за мен... Иначе с номер 23 играеше и AIR JORDAN!!! Както и Бекъм в Реал Мадрид!!!

Хубавото на въздуха около мен през последните две години е, че е пълен със свобода, щастие, весели емоции, стари, нови и истински приятели, готини познати и нови яки контакти и много музика и меломански моменти!!! Това е МОЯ живот – ТУК и СЕГА и не бих го заменил с нищо. Бих само го подобрил с някои наложителни промени като тази да си намеря мечтаната работа отговаряща на ценза и образованието ми. На 22 заминах сам за САЩ и се прибрах САМ отново – жив и здрав и възмъжал – защото успях САМ!!!

21 грама казват, че тежи човешката душа, а аз вече 20 години откакто уча (и продължавам да се уча) се старая да съм добра душа, ама вече толкова неща почват да ми тежат и понякога изричам думи, от които тя натежава. Мамка му, човек съм и аз имам слабости, но откакто станах на 19 гледам да ги преодолявам. На 18 си мислиш, че живота почва, а всъщност почват само отговорностите и това е прекрасно само по себе си. Може да се каже, че на 17 си е най-перфектната възраст за млад човек, но една от две от любимите ми песни са No Doubt – Sixteen и Depeche Mode – Little 15. Когато бях на 14 се оформи музикалния ми вкус с албумите на No Doubt, Уикеда, Fatboy Slim, Bomfunk MC\'s, Eifel 65 и др. Ето стигам до фаталните 13 и блокирам, за това си пускам Freestyler и продължавам да импровизирам с клавиатурата в Document1.doc. Опа я един save, че на 13 много „изгоряхме” като нямахме навика да даваме “Save” на навлизащите в живота ни машини....

Преди 12 беше яко. Нямаше ни GSM-и, ни Интернет както пееха Ъпсурт по-късно и животът беше песен (и лесен). По цели лета футбол в квартала, в Ямбол и лагери по морето с карти от родителите. Въпреки че бях инат и палаво 11 годишно момче, може да се каже, че имах наистина щастливи юношески лета, че даже и на село ходих от време на време... А сега така ми липсва селото ми! Много! Повярвайте ми! Бих заменил месец в града за ден на село или обратното по-скоро... Липсва ми селския въздух, приятелите от село (Вальо, Васко, Живко, Ваня, Георги, Траян – нали знаете, че това че не сме се виждали с повечето от вас от както бях 10 годишен някъде не значи че съм ви забравил)! Всъщност аз не забравям и това е факт! Просто ако нещо съм го забравил, то най-вероятно не си е струвало да го запомня! Човек никога не съм забравил и се старая и до ден днешен да си припомням всички съученици с които съм учил дори една година (като Рой от Афганистан, който напусна БГ и се завърна в размирната си държава и не знам дали въобще има Facebook, но дано е жив и здрав, щастлив някъде по планетата Земя).

На 9 почнаха първите дистанционни блусове на Take That – Baby, Mili Vanilli, Mariah Carey, Shinead O Conor и нищо тогава не можеше да се сравни с първите ни детски, но някак си истински влюбвания! НИЩО! J Но това е още по-чудесно! Сега жените който съм харесвал тогава са прекрасни вече прекрасни съпруги, майки и и/или весели сноубордистки хах. И хубавото, че въпреки последните 9-8 години от както завършихме повечето от нас училище (някои не успяха, но работят в частните си автокъщи, поздрави за което) сме си добре – леко натежали, леко имигрирали, леко натъжаващи се понякога, но СМЕ си добре като цяло!!! И ще сме по-добре защото вярваме в себе си и в сме позитивни - с песен на уста дори тя да е с напеви само като O-O-O-OO-OO-O-О като Seven Nation Army – White Stripes превърнал се в хит сред футболните фенове по цял свят! А аз бях точно на 7 като заобичах и футбола след гледах Евро 1992 (лелеллеееее колко съм стар) и се влюбих във футбола след гола на Николай Тодоров - Кайзера във вратата на Глазгоу Р и Американското лято (САЩ 94)!!! За съжаление почти 20 години по-късно футболът ни е само скандали, пострадали хора и изпотрошени автобуси... но и това е болна тема на която не и е мястото ТУК и СЕГА!!!

В крайна сметка няма 6-5, а рано или късно всеки си намира мястото в живота. Всичко ще се нареди за всеки от нас стига да си отваряме очите на 4 защото птиченцето каца на рамото максимум 3 пъти, а всеки има най-малко 2 шанса да докаже на света, че е номер 1.

Be Positive, Be Yourself.